The voice of Ахтопол | Всё пропьём, но флот не опозорим!

Едва се възстановихме към 22 януари от алкохолните изстъпления между Нова година и Бабинден и какво да видим? Дошла китайската нова година! И като се започна… Първо се наложи да отпразнуваме китайския Васильовден на 24-и. В неделя ще поливаме Даоявление. В понеделник пък е свети И-Ван.
И се замислихме, какво ли ни чака в бъдеще?
Излиза, че докато почетем китайските и виетнамскитe Йордановци, Антоновци, Атанасовци и баби, неусетно ще дойде 13 февруари. А на 14-и е най-светлият за нас празник, Зарезан. По традиция го отбелязваме минимум седмица.
Аха да изтрезнеем, и ще настане 23 февруари. При толкова много приятели от бившия СССР на такъв ден просто няма как да се опазим трезви. Впрочем, едва сега се сещаме, че трезви няма и как да сме били, тъй като на 22-и по неувяхваща стара традиция ще се почерпим за Лосар - тибетската Нова година.
Но да не си мислите, че сме приключили с новите години? Нищо подобно. В началото на март, току след задължителното изпиване на по три литра червено и бяло в чест на Баба Марта, ще се наложи да почетем филипинците и заедно с тях да навлезем в Угади, филипинската Нова година. Нали се сещате, че там също гъмжи от Базиловци и Антониовци. И разбира се, от вездесъщите баби.
Според нас към 20 март запасите от шкембе за чорба в региона ще свършат. Което ще бъде много лошо, тъй като на 21 март ни очаква Науруз! А ние, като едни правоверни парси, зороастрийци и авестийци просто няма начин да не почетем тази Нова година.
И пак три седмици до персийския Бабинден, че поглеж - на 13 април дошла индийската Нова година! А ние не можем да оскърбим своите тайски и ланкийски приятели - от младежите до бабите - с отказ да отпразнуваме заедно с тях.
Така че трезви може да ни видите чак след 9 май, хайде нека е 10-и. И през лятото ще се посветим на сух режим.
Чак до септември, когато световният еврейски заговор ще ни сервира Рош-Ха-Шана…

Старите хора и мъдрите вещици казват, че срещу огледалата трябва да се бориш с огледала.
Следвайки (абсолютно случайно) тази нишка - т.е. това яко стоманено въже - стигнахме до истинско откритие. А именно: срещу календарите трябва да се бориш с календари.
Без да искаме, попаднахме в затруднено положение - не можем да си намерим календар за 2012 година. Не че толкова ни е притрябвал, но отвреме навреме ни се приисква да се изкефим на някоя сряда…
Разполагаме обаче със стар такъв – за 2011-а. И на бърза ръка го пригодихме за напиращата нова година. Изчислихме кой месец в кой ден започва и за нула време пренаредихме месеците. Така се оказа, че януари ще бъде май, а декември 2012-а съвпада с януари от настоящата година.
И какво излиза? Някои хора, които си пият ракията с маите, ще чакат края на света на 21 декември, а ние ще сме приключили с този ангажимент още на 21 януари… А кой казваше, че времето не може да се усуква?

“От малките добродетели се боя повече, отколкото от големите пороци. Малките добродетели са по-опасни, защото имат красиво лице и лесно подмамват” - тез мъдри думи прочетохме днес в текст на Казандзакис. Ех, не днес, а преди години трябваше да изучаваме детайлно дивия критянин. И да си подчертаваме дори:-)
Така загубихме цяла вечност, отдадени само на мижави пороци.
Но по-добре късно, отколкото по-късно.
Затова: От утре нагазваме с четирите крака в дълбокото!! (Уви, днешния ден пак го пропиляхме в нищо и никакъв непоправим мързел и в елементарно лентяйство!)

В деня на народните будители - 01.11., в информационното пространство заваляха съобщения, че на 11.11.11. - сиреч само след 10 дни - “порталът между световете щял да се отвори, воалът между измеренията да изтънее, решетката на времето да се пропука и ние сме щели да проникнем до 11-ото измерение”. Това че “предстояло да са активират многоизмерните части на ДНК, които все още били в латентно състояние” вероятно е само една дребна подробност.
По-изумителен е фактът, че “35 хиляди праведници щели да извършат Възнесение и да бъдат изтеглени като с асансьор на по-добро място”. А за финал (т.е. - за начало:): “В нощта на 10.11.11. в централния Слънчев Камелот на галактиката всички души били поканени на бал, в който да направят своя избор за Великия преход на Земята”.
Да-а-а… В Ахтопол си представяхме будителите под вънкашност друга. Само си помислете за миг какво ще се случи догодина - на 12.12.12.? Второ теглене!! А за проспалите “деня Х” ще има специален Втори ТОТО Шанс!!

Заради многобройни запитвания от наши приятели, вариации на тема “Живи ли сте в окото на бурята?”, отговаряме кратичко:
Ахтопол е древен град. А древните гърци, макар и да не са рязали ленти, са знаели къде да си построят библиотеките. Нямали компютри, но техните градове нито наводнение ги лови, нито епидемии.
Дори и техногенните катастрофи ги отминават.
А ако питате дали вятърът е преместил морето в пространството, можем да кажем само едно: Да, морето вече е по-близо до нас. До сърцата ни

Завършилите вчера евроквалификации водят до един категоричен извод – професионалният футбол в България следва да бъде закрит.
Нашият, с извинение, национален отбор приключи не просто на последно място в групата. Спокойно може да се каже, че той приключи на последно място в Европа.
В почти двегодишните състезания взеха участие отборите на 51 европейски и водени за европейски държави. Добре, нека да са 49, няма да броим гигантите Сан-Марино (30 000 население върху 60 кв. км) и Андора (60 000 души/470 кв. км).
Впрочем, как така няма да ги броим – та те са ни едничката утеха! Загубиха всичките си мачове като Сан-Марино не успя да вкара дори едничък гол. Андорците поне един вкараха.
Тоест, нашето нападение с трите си жалки гола в осем мача е три пъти по-добро от андорското и безкрайно по-добро от сан-маринското. Изпълва ни чувство на законна гордост.
Само че дотук. Защото по голови постижения (3, както помним) мерим ръст с Лихтенщайн (35 000 граждани, 160 кв. км) и Люксембург. Впрочем, този, последният, със своето половинмилионно население и над 2.5 хиляди квадратни километра си е направо Велика Сила.
Всички останали са вкарвали повече от нашето атомно нападение. И сред тези всички, не забравяйте, са такива световни фактори като Литва (4), Малта (4), Исландия (6), Албания (7).
Абе, какво си приказваме, нашите юнаци се изхитриха да вкарат два (!) пъти (!) по-малко голове от Фарьорските (!) острови.
Хайде да се престорим, че съветското наследство продължава да ражда спортни титани и да не споменаваме головите постижения на отбори като Казахстан (6), Грузия (7), Беларус (8), Латвия (9), Азербайджан (10), Молдова (12).
За класиралата се на бараж Естония направо ще си траем. Все едно не я е имало. Без това ще я хвърлят на португалците – в края на краищата УЕФА не е толкова богата, че да си позволи едно отсъствие на К. Р. Авейру от голямо първенство.
Добре де, стига сме се вглеждали във вкараните голове. На всеки нападател се случва да няма ден, на някои се случва да нямат десет дена, човещинка. Да се обърнем към Техни Величества Точките.
О-о, де го дяда Вазова, да възпее тоз подвиг чутовен?! Та ние, с нашите 5 точки от десет мача сме отвеяли конкуренцията! По половин точка всеки мач – с такова нещо може да се похвали само Литва. Но те, както помним, успяха да вкарат един гол повече…
Още веднъж, без никакви епитети:
По голове сме равни с Лихтенщайн и Люксембург. Зад нас са само Андора и Сан-Марино. В нито една от тези държави професионален футбол няма.
По точки. Зад нас са същите четири аматьорски държави, плюс Фарьорските острови и Исландия, където също никой не си изкарва прехраната с бутонки на краката.
Да, изпреварихме и две страни, където футболът е професия: Казахстан и Кипър. Нямаха късмет островитяните да се паднем в една група, щяха да ни вземат поне три точки. Ако не и шест. Защото и кипърските, и казахстанските голмайстори са по-добри от нашите. Олеле, забравихме колоса Малта, от когото в последната ни среща изтръгнахме героично реми!
Остава само един неизяснен въпрос: за чий за какво й е на България професионален футбол?

Не сме и подозирали, че ще доживеем деня, в който в хотела ни ще се настанят симпатични млади хора от Полша в същия момент, в който ние се чудим защо не сме взели самолета за Варшава, където тези дни тече турнир по снукър. Картината е следната: ние гледаме по телевизора как цветните топки летят по сукното във Варшава, а нашите гости ни питат: Ама нима в Полша има изобщо снукър-играчи? И се наложи ние да обясняваме на усмихнатите поляци кои са техните момчета в любимата ни английска билярдна игра.
Но хората се оказаха любители на екстремния туризъм. Обиколили Сахара, Албания, Атакама, Новая Земля, Карпатските планини и полските блата и дошли в есенен Ахтопол.
От това следват най-малко четири важни извода.
1. Ахтопол през есента е един добър избор.
2. Никога не знаеш къде ще срещнеш хора, които да те запознаят с положението в собствения ти дом.
3. Не бива да се заканваш да правиш четири извода, ако не можеш да ги докараш дори до три.
4. И така нататък.

Дознаваме, че японска компания замисля да построи двуетажна, бетонна, 15-милиардна и, на всичкото отгоре, куполовидна пицария на Луната. Инвеститорите засега пазят зад голям катинар и под тежък секрет информацията дали ще предлагат на клиентите си, освен лют, и чеснов сос.
Не! Не! Ама съвсем НЕ!
Първо Ахтопол ще стъпи на Луната! И подир него чесновият сос!!!
Ей, Боже, Deal?

Любопитни новини прочетохме през последните дни. В Европа започнали да произвеждат дрехи от мляко (да! мляко!!), до края на годината на “Женския пазар” в Щатите щели да пуснат домашен робот с човешки размер (на цена 3000 долара), електронни татуировки пък щели да се грижат за здравето ни и да отчитат всяко прескачане на сърцето и всяко закъсняло мигване, а като за капак научихме, че до “ден-два” компютрите щели да са отживелица като грамофоните.
Да-а-а… Човечеството се е затичало напред с яка скорост. Само че не виждаме как ще стигне Ахтопол, дори той някога да се обърне и да се затича насреща.
Тук използваме млякото, за да поливаме билките, мързелуваме си на спокойствие и никой робот не може да върши това по-добре от нас, правим си татуировки от водорасли, а 10-те компютъра в града използваме успешно като музикални кутии.
Не може да отречем обаче, че и нас ни сполетяват интересни явления като звездни порои, плоски дини, говорещи делфини. Е, разбира се, и костенурката, която носи Диска, също ни сполетява. По няколко часа на ден. Докато се натъпче с цветове от хибискус и зеле. През останалото време спи.
(А ако питате на какъв език говорят делфините, ще ви кажем честно: на истински делфински. Без акцент.)

Докато Никарагуа днес празнува Деня на фиестата, Ямайка чества Деня на еманципацията, а Англия по традиция се е отдала на Деня на Йоркшир, в нашия дребен ахтополски свят обявихме Ден на костенурката.
Поводът: в двора ни изневиделица се появи едно малко костенурче, което (по всичко личи) е наследник на Великата А’Туин - гигантската костенурка, която бавно плава в открития космос в посока, известна само на нея. Много години учените спореха за пола на животното, което носи на гърба си 4 слона, върху които от своя страна се е разположил Светът на Диска.
Появата на нашето ситно А’Туинче, превило корубка под тежеста на 4 слончета и един малък диск, обаче безспорно доказва, че Великата е излюпила поне едно яйце.
Няма спор - днес е Ден на велико откритие.
А сега отиваме да нахраним това откритие, което се препича на слънце.